Детайли

Категория: Спорт

Публикувана на 20 Май 2016

Посещения: 2802

Лечков: Стоичков изкара световното на кюфтета

Времето отся приятелите на Христо Стоичков, а Йордан Лечков остана от малцината близки до Камата. Плешивецът от Сливен ще участва в шоуто на 20 май. Ето какво сподели Лечков по повод празника на Ицо.

- Г-н Лечков, с Христо се запознавате в казармата, разкажете ни за първата среща.
- Христо беше наказан през 1985 година, всички помнят финала на ЦСКА с Левски. И затова играеше по военните отбори. Аз също ритах в Сливен. Засичали сме се тогава. После станахме съперници на терена в "А" група. Сливен беше доста силен отбор, давахме отпор на ЦСКА и на Левски. Още тогава той си беше футболист. Просто качествата, които притежаваше, подсказваха, че го чака голяма кариера. 
- И онзи паметен финал за купата, в който Сливен победи ЦСКА?
- Подцениха може би обстановката, а и ние не бяхме случайни. Играехме 2-3 години едни и същи футболисти, излязохме мотивирани за финала. Това е може би по-важното по принцип. И точно това отличава Стоичков, понеже говорим за него.
- От вашата гледна точка на терена как изглежда Христо Стоичков? 
- Трудно е да говоря на клубно ниво, защото не съм играл с него в един тим. Но в националния специално аз съм на принципа, че човек трябва да се нагласи според звездите в съблекалнята. Те са определящи. Ето, виждаме сега Барселона. Стилът на игра трябва да пасне на звездите. Христо винаги е бил голмайстор, изпъквал е с индивидуални качества. Никога не знаеш кога може да вкара гол, затова всеки съперник се съобразява с подобни футболисти дори когато не са в най-добрата си форма.
- Как става това пасване, тъй като в онзи национален отбор звездите не бяха една или две?
- С компромис. Така се получи, че тогава той направи много силни игри за Барселона, заслужаваше и по-рано да вземе Златната топка. Останалите също се наложихме в своите клубове. Но то е като любовта. Трябват компромиси. Всеки е и малко самовлюбен, и малко егоист. Но след като е имало резултати, значи сме съумели да направим компромис. И аз го казвам като човек, който е участвал в тези процеси. Компромиси от страна на треньори, компромиси от страна на титуляри на кои постове да бъдат. Най-важното е, че за България винаги сме играли мотивирано. Ние пари и име си бяхме спечелили. А Христо е най-голямата фигура, където и да кажеш "България", казват "Стоичков". И обратното.
- Самият Стоичков правеше ли компромиси?
- Понаучихме го (б.а., смее се). В края на кариерата го понаучихме.
- Как се задържа приятелство с такъв характер?
- То не е само с Ицо! Става с открити и честни отношения. В нашите отношения, говоря като цяло, никога не е имало задкулисие, зад гърба да се говори. То е известно това, че винаги сме си казвали всичко в очите. Това малко или много ни кали в живота.
- Доста е ровено в бельото ви, защо жълтото се продава в България?
- Не, аз не бих казал жълтото. Не знам дали правилно ще бъда разбран, но малко сме хората, които сме признати извън България. И има една човешка черта, не е само българска. Когато човек успее, да започнем да показваме негативните му черти. Няма перфектни, няма безгрешни хора. Значи малко или много, ако човек е успял във футбола, той не е достатъчно начетен например. Най-лесно да му се присмеем за нещо. За слабост. Някой може да пуши, други да пие, трети да ходи по жени. А кой не го прави! Една идея по-голям морал ни е нужен като общество. И пак казвам, това не е само българска черта. Виждате, на успелите никъде по света не се прощава. Нали не бъркам!?
- Абсолютно. 
- На Марадона, на Мадона, на Майкъл Джексън, ако щете, на Ван Бастен. За минимални грешки! Ще го кажа по моя начин, както аз си го знам и го разбирам. Единици на милиони успяват, но милионите са мнозинство. Най-лесно е да намерят кусур на някого, да оправдаят своите неуспехи със слабостите на тези, които са успели. А всички имаме слабости. 
- Като споменахте Марадона, аржентинецът е един от тези, които ще дойдат на мача на Стоичков.
- Е, и това няма да му бъде простено. Никой не е в състояние да го направи. Нито политик, нито който и да е, без да обиждам, може да събере толкова много звезди на едно място. Ето, пак Христо Стоичков ще го направи. Това също не се прощава. Казвам го в кръга на шегата. 
- Може ли Христо Стоичков да стане символ на всички българи?
- Трудна работа. Той е символ за едната част на държавата, но другата работи да му намира кусури. Голямо разделение. Ние сме малка държава, на кръстопът сме, толкова стотици години не сме се оправили! Аз съм вечният оптимист, знаете, но като гледам какво става от ден на ден... Има упадък в обществата в световен мащаб, та камо ли България. Но Христо събира достатъчно българи зад себе си. Малко ли са 50 хиляди човека на стадиона и още толкова искат да дойдат. 
- Дори се стига до черна борса. 
- Да, да, нали все пак трябва да се шегуваме едни чичковци с кореми. Кой друг може да го направи това нещо! Разпродадени билети от 4-5 месеца. Дано се получи, да се достави удоволствие на самите хора, да мине в най-нормалния и весел план. На Ицо тук е времето да му пожелаем и здраве, още поне 50 години минимум да радва. 
- Имали ли сте трудни моменти?
- О, че кой е нямал, съвсем нормално, дразнили сме се, били сме противници, но дотам. Може и до бой да сме стигали, но това си е между нас. Важно е към днешна дата какво става. 
- Давал ли си му съвети?
- Съвети давам само на този, който ми ги поиска. Стоичков е достатъчно зрял след всичко това, което е постигнал. Семейство, треньорска кариера, ето в друга сфера се хваща и пак успява. Какво да му даваш акъл или съвети на такъв човек? Има един такъв лаф: "Ако имаш един лев в джоба, значи имаш акъл за един лев. Ако имаш милиони, значи имаш акъл за милиони." Цитирам един приятел. А той си има всичко. Какви съвети да му даваме, нали! 
- Разкажете някои по-интересни моменти от лагерите в националния отбор? Например за легендарните дни в САЩ?
- Тривиално е, че не сме спазвали никакъв режим в САЩ. Стоичков постоянно поръчваше в Америка кюфтаци. Кюфтета и кебапчета. Някои като мен караха само на диня и сирене. Въпрос на предпочитания. А германците пазеха строг режим - и хранителен, и спортен. Не само те.
- Свободата ли ви помогна в оня момент?
- Как свободата бе, хора! Моженето, ние бяхме много можещи тогава. Нека да си го назовем така, както е.
- Факт?
- Вижте, много можене, толкова можене на едно място събрано! Не бях гледал мача с Германия скоро. Когато се навършиха 20 години, го излъчиха пак. Те Барселона играят сега като нас бе, хора! Много можене, много можене. Кого да спомена, че не може? Кажете един футболист от отбора, който не може примерно нещо с топката! 
- Няма.
- Жалко е, че празнуваме 50 години № 8, а досега трябваше да има поне още петима № 8 като него. България да ги отгледа. За мен това е грозното, че не се използва тогава ресурсът, инерцията, да се направят бази, да се направят условия. Вижте, към днешна дата децата няма на кого да искат да приличат. Не и от България. Но стига, поводът е хубав, положителни неща ще говорим.
- Стоичков беше достатъчно пиперлив на терена като изказ. Това до каква степен се отразяваше вътре на атмосферата в отбора?
- Както казах, малко или много в националния отбор го сваляхме на земята, започна да се съобразява, започна да казва "ние", а не само "аз". Това го казвам в съвсем шеговит тон. Естествено, че ако Стоичков не е пиперлив, няма да е той самият, няма да е с такива успехи. Имахме страшно чисти изградени отношения. Всеки можеше да каже на другия. И го карахме на майтапи ежедневно, без притеснение. Естествено, някои от най-малките момчета не смееха да обелят дума, но и те се научаваха. И аз съм бил новобранец. Много чисти отношения, това е в основата. Прями и чисти! 
- Малко да поговорим за самия мач в петък, усещате ли тръпката? Все пак отсреща е Марадона, дори и на тези години.
- Разбира се. Ние по-голямата част от звездите сме ги побеждавали, на едни години сме горе-долу. По-приятна среща от тази аз не виждам. Ако можем, да се поизпотим. Това е събитието на годината, на петилетката, на десетилетието. Поне за мен. Аз благодаря на Ицо, че се е сетил и го осъществява това нещо. Лично за мене е суперголямо удоволствие. И тръпка, естествено. 
- Можете ли да определите Стоичков в едно изречение?
- Мога, как да не мога. Горделив българин, прям, с голямо и добро сърце. Това е, което аз виждам и познавам. Дано не го разкривам много. Е, ще сложим и каталунец, истински каталунец. 
- В такива моменти хората отправят послания, колкото и тривиално да е.
- А, не, защо! Много здраве му желая, какво друго, да се радва на внуци! Дъщери има, да се радва и на тях, да е всичко наред в семейството, защото семейството малко или много е било основата на всичките тези успехи. И тук е моментът да поздравим и половинката на номер 8 Марияна, че го е търпяла доста време. Ние може да си говорим, но само тя знае какво е.

(Източник - "7 дни спорт")

Детайли

Категория: Спорт

Публикувана на 29 Март 2016

Посещения: 2563

Владо Стоянов: Роналдо отказа да си разменим фланелките

Снимка: Reuters

"Доста хора се заблуждават, че все още сме 1994 г., а това не е така". Думите са на Владислав Стоянов, превърнал се в истински герой за националния ни тим при контролата с Португалия. Вратарят на Лудогорец изигра страхотен двубой и бе с основна заслуга за победата с 1:0, тъй като отрази дузпа на Кристиано Роналдо и направи още редица отлични спасявания.
Владо призна, че Кристиано Роналдо и останалите от домакините са отказали да си сменят фланелките с нашите. Изключение направил само халфът Дани. Перничанинът се пошегува, че сега може да попази малко на границата, каквито призиви се появиха в социалните мрежи след двубоя с португалците.
"Отдавна българският фен беше зажаднял за такава победа. Мисля, че имаше нужда – не само фенът, но и ние. Последните месеци само ни оплюваха. Имахме нужда от тази победа", посочи стражът в ефира на Нова телевизия.
"Доста хора ми се обадиха, в социалните мрежи проследих нещата. Голяма е еуфорията, но не само аз, а и моите съотборници имат своята заслуха. Всеки се раздаде на максимума на възможностите си и затова победихме"
"Честно казано, още преди мача бях споделил с мои приятели, че голяма вихрушка ще ни вее. Още в 5-ата минута погледнах таблото и видях, че те имаха сигурно 5 положения. Знаех, че ако успеем да удържим, нещата ще утихнат. Така и стана, особено като вкарахме гола. Ако кажа, че е било лесно, ще излъжа. Така се постигат нещата във футбола – с доста труд", отчете стражът и продължи:

"Не бих казал, че сме били респектирани. Ако гледаме реално, Португалия е сред топ отборите в света. Футболистите им струват милиони. Много хора се заблуждават, че още живеем в 1994 година, а не е така. Нормално е като нямаш резултати, да ти бъде трудно. Нашето самочувствие по принцип е занижено, сега е малко по-добре".

"На клубно и лично ниво съм постигнал почти всичко – взел съм почти всички награди. Единственото, което искам сега, са успехи с националния отбор. Нека не се изхвърляме и не правим още отсега сметки за световните квалификации. Знаете каква е групата", продължи с анализа Стоянов. Той коментира и новия национал - Марселиньо.

"Той е много добър футболист, който ще помогне на националния отбор. Не показа пълните си възможности, но това е нормално. Беше дебют за него, но за в бъдеще ще помогне много", подочи вратарят и се върна отново на сблъсъка си на терена с Кристиано Роналдо.
"Роналдо е сред най-големите футболисти в света и когато някакъв неизвестен вратар те отчайва, и аз да бях на негово място, щях да се ядосам. Той беше изнервен. Каза ми, че съм голям късметлия, а аз отвърнах, че това е моята вечер. Роналдо каза: "Нищо, аз ще ти вкарам“. За наш късмет не успя. След мача португалците бяха ядосани и почти никой не си размени фланелката.

Като коефициент имам доста спасени дузпи, но нямам нищо специално. Всичко опира до усет. Дори с Иван Чворович се чухме преди мача и обсъдихме ако има дузпа къде ще я бие Роналдо. Аз му казах, че сигурно пак ще е вдясно, а Чворович се съгласи“, сподели вратарят на "лъвовете".

"За мен това е работа. Когато не допусна гол, значи съм си свършил добре работата. Наистина сега съм споменавано име, но без съотборниците ми нямаше да се получи това нещо. Футболът е колективен спорт. Не може да се каже,че един футболист е герой и той е спечелил мача. През последните месеци доста страдахме футболистите, доста глупости се изписаха – не само за нас, но и за треньора, а и за Българския футболен съюз.
Направихме нещо много хубаво, надявам се да го повторим срещу Македония. Не бива да заличаваме с лека ръка постиганатото дотук. Отборът ще се постарае да играе добре и да победи. Надявам се да ни се получи и националният да тръгне нагоре. То вече няма накъде надолу", завърши с усмивка вратарят.

Детайли

Категория: Спорт

Публикувана на 25 Април 2016

Посещения: 2700

Янев: Ганчев знае какво иска и как да го постигне

Ofmedia.bg

Треньорът на ЦСКА Христо Янев гостува в предаването "Код спорт" по TV+ броени дни след класирането на "армейците" за финала за Купата на България. Специалистът говори за големия успех, за работата си на "Българска армия" и за отношенията си с Гриша Ганчев. 

- Беше ли подготвен за атмосферата, която феновете създадоха на стадион "Българска армия" на 1/2-финала за Купата на България срещу "Берое"?

- Няма как да бъдеш подготвен за такова нещо. Видяхте стадион, пълен с енергия. Хората бяха дошли да подкрепят максимално отбора и за нас това бе от изключително голямо значение. 

- Преди началото на сезона минавала ли ти е мисъл, че ЦСКА може да играе за трофея?

- Искахме да стигнем максимално далеч в този турнир. Мислех в перспектива, от гледна точка на това, че познавам добре футболистите, с които разполагам, но ако кажа, че съм очаквал да играем финал, ще излъжа. 

- Защо не беше с отбора да отпразнуваш елиминирането на "Берое"?

- Отборът има нужда от свобода, да се отърси от цялата емоция и енергия. Мисля си, че когато трябва да бъда с тях, съм с тях. Това е тяхното време, нека да се забавляват. 

- Не преживя ли някакъв малък шок в началото - аматьорски отбори, терени като ниви?

- Бях запознат с обстановката от престоя и работата ми с отбора на "Миньор" (Перник). Знаех точно какво ни предстои. Радвам се, че момчетата по най-бързия начин се абстрахираха от всички странични фактори в тази група и с всеки изминал ден израстват все повече. 

- Кои бяха най-големите трудности, които трябваше да преодолееш, след като пое един от двата най-големи клуба в България?

- До този момент всичко, което правим, минава през някаква трудност. Но това ни дава допълнителен стимул. Знаем, че това е истинското, щом е трудно. От първия ден, в който трябваше да започнем да сглобяваме отбор - да привлечем точните футболисти, да минем през всички тези терени, за които говорите, обстановките по българските стадиони, за да стигнем до момента, в който се намираме сега. 

- На мача с "Берое" се видя огромна еуфория и всички заговориха, че ЦСКА трябва да е там, където му е мястото. Ти вярваш ли в такава развръзка?

- Длъжен съм да вярвам, искам да вярвам. Видях какво е един отбор да бъде обичан, да бъде подкрепян с ентусиазма на феновете, които ни следват навсякъде. Бяхме убедени, че заради тях трябва да се справим с всичко, което ни предстои. Колкото и клиширано да звучи ЦСКА е отбор, който дава на половин България енергия и самочувствие, и трябва да бъде на най-високото стъпало в българския футбол.

- Какво говориш на момчетата, за да ги мотивираш, защото ще се съгласиш, че "В" група е далеч от нивото на "А" група?

- Казвам им истината, прям съм с тях. Те трябва да разберат, че ако искат да се развиват, единственият шанс да го правят е да дават най-доброто от себе си. 

- Ти си от новата вълна треньори. Имаш ли идол в професията?

- Разбира се. В момента виждаме треньори, които не само вдъхновяват футболистите си, а също така са и в емблематични отбори - Юрген Клоп, Пеп Гуардиола, Луис Енрике... Смея да твърдя, че съм работил с доста добри български треньори като Любослав Пенев и Мъри Стоилов. Те дават нова насока на футболната игра, а българският зрител не е свикнал да наблюдава такова нещо. Мисля, че съм научил доста от тях.

- Смяташ ли, че има перспектива за българския треньор в страната ни? В "А" група има девет отбора, клубовете нямат пари...

- Трябва да вярваме. Радвам се, че въпреки че съм млад човек в треньорското поприще, съм бил с някои доста големи имена в България. Това, което се иска от нас по-младите е да покажем на всички, че трябва да работим тук, за да развиваме българския футбол и да има някакви успехи. 

- Как виждаш бъдещето си? Зависи ли то от развръзката за Купата?

- По един или друг начин. Аз съм реалист човек. Ясно ми е, че дори и да бяхме паднали, щях да науча уроците си. Просто щеше да е по-различно. Щях да ги уча, докато плача и се ядосвам от пропуснатата възможност. Сега отново научаваме много неща, но по по-приятния начин. 

- Защо футболът ни е в криза?

- Защото хората, които досега управляваха футбола, нямаха ясна визия за нещата, които трябва да се случат в следващите 10 години. Това е елементарен отговор, който дава насоки на всички, които искат да развиват футбола в България. Трябва да има визия, ясен план, да се знае какво се случва след една, две, три, пет, десет години. Не се прави стратегия, когато се тръгва да се прави нещо. Правим го в много краткосрочни планове. 

- Всеки президент на "Левски" или на ЦСКА иска резултати веднага. Така един треньор е обречен, защото ако няма резултати, той си тръгва на полусезона. Как можеш да се докажеш за един полусезон?

- Това е невъзможно. Треньорската професия е доста ветровито място, в което не се чакат резултати в далечно бъдеще, а се искат на момента. Треньорът се оценява именно по тях, без значение как работи с отбора, каква е атмосферата в съблекалнята и колко труд полага. Ако резултатите са негативни, той е човекът, който носи последици от това нещо. Но имам удоволствието да работя с президент, който има ясна визия за нещата и знае точно какво иска. Държи се по начин, който ми дава самочувствие да работя с този отбор и занапред. 

- Как се работи с Гриша Ганчев? Ти беше играч на "Литекс", сега вече си на много по-отговорна позиция - треньор на ЦСКА.

- Ако трябва да бъда честен, се работи много лесно. Той е доста прям, директен човек. Знае какво иска и как да го постигне. Не ми оказва никакъв натиск за това, което се случва на терена. От мен се иска просто да си върша работата. Стои твърдо зад мен и зад нещата, които искам, както и за това какво може да се направи по-добре за отбора.

- Постигна ли лесно синхрон с Пламен Марков? Доколко коментирате състоянието на отбора, какви футболисти са ви необходими и т.н.? 

- Постоянно се събираме с него и обсъждаме нещата, които ни предстоят и тези, които са минали. Той има много опит във футболната игра, има доста успехи като треньор. Работил е на високо ниво и в ЦСКА, и в националния отбор на България. Неговият опит е от изключително голямо значение за мен.

- Предстои ли ти нещо в чужбина? 

- Предстоят ми няколко неща. Сега трябва да отидем на курсове в Швейцария, които ни дават допълнително самочувствие и знания. Всички, които ни преподават в НСА ни показват как трябва да се развиваме и като треньори, и като личности. Безкрайно съм им благодарен за опита и за нещата, които ни казват. След това ни предстои да отидем да гледаме няколко мача от европейското първенство, които трябва да анализираме. Те ще ни дадат по-добра представа за всичко, което се случва във футболната игра. 

- На финала за Купата на България ще се изправите срещу отбора на "Монтана", воден от Емил Велев. Имаше ли предпочитания кой тим да срещнеш?

- Не сме в позиция, в която трябва да имаме някакви предпочитания. За нас този турнир е бонус. Казвам го още от старта на участието ни. Даде ни ясна представа как работим, докъде сме стигнали и къде можем да завършим. Срещу нас ще бъде отбор с много опитен треньор, който бил на три финала. Това трябва да ни наведе на мисълта, че трябва да подходим доста сериозно към нещата. 

- Ако спечелите Купата на България, няма да може да играете в Европа. Поне към момента ситуацията е такава. Това няма ли да повлияе на отбора, на публиката? Всички тези хора очакват да видят ЦСКА отново в Европа.

- До този момент публиката ни е феноменална. Аз съм длъжен да им благодаря за подкрепата, която получаваме. Срещу "Берое" напълниха стадиона. Заредиха ни с толкова енергия, че имах чувството, че футболистите на моменти не стъпваха по тревата. Не вярвам по никакъв начин това да ни влияе. Това не е фактор, който зависи от мен или от отбора. Ние сме длъжни да даваме най-доброто от себе си на терена. Надявам се да бъдем, мобилизирани, здраво стъпили на земята и да изиграем един силен финал. 

(Източник http://gong.bg/)

Детайли

Категория: Спорт

Публикувана на 21 Март 2016

Посещения: 2410

От 30 до 150 евро за мача Пулев-Чисора

Ofmedia.bg

Кубрат Пулев се изправя срещу Дерек Чисора в мач за европейската титла на 7 май в "Барклейкард Арена" в Хамбург. От 18 март, започна онлайн продажбата на билетите.Първоначално са пуснати 8000 пропуска на цена между 30 и 150 евро. Най-евтините билети са напълно достъпни за българските фенове, които искат да подкрепят Кубрат срещу Чисора. Естествено, ще има и доста по-скъпи пропуски, които ще са за по-удобни места. Двамата боксьори вече дадоха пресконференция в София, на която отправиха взаимни закани.

Кубрат Пулев (22 победи, 12 нокаута, 1 загуба) е печелил европейската титла. На 5 май 2012 година в Ерфурт българинът нокаутира в 11-и рунд състезаващия се за Германия Александър Димитренко. На 21 септември 2013 година в Лондон Чисора (25 победи, 17 нокаута) победи Едмунд Гербер (Германия) и така прибра вакантната титла.

Това ще бъде четвърти бой на Кубрат Пулев в Хамбург, като в предишните 3 постигна две победи и една загуба. Единственото си поражение българинът претърпя от Владимир Кличко, а двата успеха бяха срещу Морис Харис в последния си мач и срещу Александър Устинов.